Доц. Анета Дончева получи награда за цялостен принос за развитието на библиотеките
Доц. Анета Дончева получи отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките. Призът бе връчен в рамките на годишните библиотечни награди за 2023 г., които се присъждат от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Церемонията по връчването на призовете бе днес в Столичната библиотека. „Аз поработих много в библиотечната среда и в библиотечната общност. Не съм била винаги много доволна от това. Искала съм понякога да сменя, няма да крия, но по една или друга причина винаги съм се връщала обратно към професията“, каза доц. Дончева. Тя отбеляза, че е изследвала множество показатели и индикатори за резултати от дейността на библиотеките. „Днес си мисля, че библиотеките се развиват добре и ще ви кажа защо. Няма да използвам точни индикатори и критерии, а един много относителен критерий, който забелязвам през последните години. Бяхме много сплотени, когато бяхме еднакво бедни. В момента сме много конкурентни. В момента имаме много различия, имаме спорове, имаме личностни надмощия, имаме разделения“, каза доц. Дончева. Според нея това означава, че библиотеките са отишли напред. „Този относителен критерий ми дава основание да си мисля, че сме преодолели бедността, преодолели сме страха от това да вървим напред и да се развиваме и като си преодолеем по-нататък вече егото, ще започнем да се обединяваме много, за да имаме действително един много сериозен, силен сектор“, каза още Анета Дончева. С наградите ББИА отбелязва края на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица. Призът за млад библиотекар бе присъден на Златина Тодорова от Градската библиотека „Пеньо Пенев“ в Димитровград. Библиотекар на годината за 2023 г. е Владислава Иванчева от библиотеката при Народно читалище „Развитие – 1869“ във Враца. Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора е библиотека на годината. Янислав Стойчев спечели наградата за „Подкрепа на библиотеките 2023“. За първи път тази година се връчи приз на името на проф. Ани Гергова. Той се присъжда в областта на история на книгата. Първа награда взе д-р Владимир Терзиев за „За няколко ръкописни възрожденски книги на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843 – 1917)“, а втора - д-р Маргарет Поппетрова за статията „Цензурните списъци от 1944 г. – матрица за политическо действие. Началото на отечественофронтовската цензура“. „През последните десетилетия в библиотеките настъпиха драстични промени. От административни институти, хранилища на печатни материали, те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация. Средища, в които грижата за потребителя е първостепенна услуга, а достъпът до информация е основен принцип“, каза доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация. По думите библиотеките защитават демократичното, културното, образователното и социалното развитие на Европа. Те са по-нужни от всякога, а библиотекарите повече от всякога са изправени пред нови предизвикателства и най-вече пред това да преминат от традиционната роля на библиотекар към мениджър на информация и технологии, допълни доц. Иванова. „От името на министър Найден Тодоров и от мое лично име е чест да ви приветствам по случай успешното провеждане на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица“, каза служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов по време на церемонията. Радвам се да потвърдя, че през 2024 г. министерството е отделило над два милиона лева от държавния бюджет за финансиране на проекти за стимулиране на четенето, медийната грамотност и капацитета на българските библиотеки, посочи Стоянов. Той отбеляза, че от Министерството на културата (МК) вярват, че библиотеките имат функция не само да бъдат съкровищница на литературата, а да действат като активни културни и общности центрове, като политически неутрални демократични институции, които насърчават гражданското участие. „Аз водя Съвета за медийна грамотност в Министерството на културата и мислим тази година да е пилотна, в която чрез библиотеките да бъдат раздадени грантове по проекти за медийна грамотност из цялата страна“, каза Виктор Стоянов. В общината сме длъжници на библиотеките в София, посочи Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“. „Аз лично в първите четири месеца на новия мандат на кмета Терзиев съм направила четири конкретни неща за библиотеките в София“, каза тя. Допълни, че две от тях са това да постави отново на дневен ред стария проект за ремонт на Столичната библиотека, както и да възроди библиотечния съвет към Столичната община. „Много се надявам библиотекарите в София, както и асоциацията, да бъдат наш партньор наистина в едно позитивно бъдещо развитие в тази посока“, допълни Генова. Сред гостите на церемонията бяха още Пенка Иванова – директор на дирекция „Учебници и училищна документация“ в Министерството на образованието и науката (МОН), Борис Начев - председател на Независима синдикална федерацията „Култура”, Здравка Шейретова от Национална федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, Цветелина Нешкова – председател на УС на „Българска платформа за международно развитие“, Михаил Бояджиев – председател на УС на фондация „Глобални библиотеки – България“.
|
|
Литературен обзор
С фокус върху Дунавския регион: Румъния сред водещите участници в Лайпцигския панаир
Румъния участва активно в Лайпцигския панаир на книгата, едно от най-значимите литературни и издателски събития в Европа. Събитието, което се провежда от 19 до 22 март, събира над 2000 изложители от различни държави и привлича стотици хиляди посетители всяка г ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Лоренцо Мацони представя смело и провокативно произведение, което преосмисля мита за Джон Ленън
В последния роман на Лоренцо Мацони, озаглавен "81280JL. Ленън, Илик и скачачите", читателят е поканен на едно незабравимо пътешествие. Това не е просто книга, а истинско сетивно преживяване, което разширява границите на реалността. Мацони успява да съчетае ми ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Как играта променя предучилищното образование? Лора Спиридонова разкрива нови перспективи!
Книгата на Лора Спиридонова, озаглавена „Игра и учене. Концепции и технологии на игрово взаимодействие“, предоставя задълбочен анализ на ролята на играта в предучилищното образование. Издателството „Св. Климент Охридски“ представя труда ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Какво искат младите хора от културните институти? Изненадващи желания и нови подходи в диалога с публиките
Валери Генков
|
На представянето на наръчника „Диалогът с публиките. Наръчник за оценка на въздействието върху публиките“, Василка Шишкова, експерт по изследване на публики, подчерта важността на активната комуникация с аудиторията. Събитието се проведе в Общинския културен институт „Красно село“, където Шишкова и д-р Ивелина Кючукова, директор на института, представиха резултатите от свое ...
|
Авторът и перото
Естетика на реалността: Корицата на „Nanny Nanny“ разказва своя история
Добрина Маркова
|
|
14:26 ч. / 17.05.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4293 |
|
Доц. Анета Дончева получи отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките. Призът бе връчен в рамките на годишните библиотечни награди за 2023 г., които се присъждат от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Церемонията по връчването на призовете бе днес в Столичната библиотека.
„Аз поработих много в библиотечната среда и в библиотечната общност. Не съм била винаги много доволна от това. Искала съм понякога да сменя, няма да крия, но по една или друга причина винаги съм се връщала обратно към професията“, каза доц. Дончева. Тя отбеляза, че е изследвала множество показатели и индикатори за резултати от дейността на библиотеките.
„Днес си мисля, че библиотеките се развиват добре и ще ви кажа защо. Няма да използвам точни индикатори и критерии, а един много относителен критерий, който забелязвам през последните години. Бяхме много сплотени, когато бяхме еднакво бедни. В момента сме много конкурентни. В момента имаме много различия, имаме спорове, имаме личностни надмощия, имаме разделения“, каза доц. Дончева. Според нея това означава, че библиотеките са отишли напред. „Този относителен критерий ми дава основание да си мисля, че сме преодолели бедността, преодолели сме страха от това да вървим напред и да се развиваме и като си преодолеем по-нататък вече егото, ще започнем да се обединяваме много, за да имаме действително един много сериозен, силен сектор“, каза още Анета Дончева.
С наградите ББИА отбелязва края на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица. Призът за млад библиотекар бе присъден на Златина Тодорова от Градската библиотека „Пеньо Пенев“ в Димитровград. Библиотекар на годината за 2023 г. е Владислава Иванчева от библиотеката при Народно читалище „Развитие – 1869“ във Враца. Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора е библиотека на годината. Янислав Стойчев спечели наградата за „Подкрепа на библиотеките 2023“.
За първи път тази година се връчи приз на името на проф. Ани Гергова. Той се присъжда в областта на история на книгата. Първа награда взе д-р Владимир Терзиев за „За няколко ръкописни възрожденски книги на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843 – 1917)“, а втора - д-р Маргарет Поппетрова за статията „Цензурните списъци от 1944 г. – матрица за политическо действие. Началото на отечественофронтовската цензура“.
„През последните десетилетия в библиотеките настъпиха драстични промени. От административни институти, хранилища на печатни материали, те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация. Средища, в които грижата за потребителя е първостепенна услуга, а достъпът до информация е основен принцип“, каза доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация.
По думите библиотеките защитават демократичното, културното, образователното и социалното развитие на Европа. Те са по-нужни от всякога, а библиотекарите повече от всякога са изправени пред нови предизвикателства и най-вече пред това да преминат от традиционната роля на библиотекар към мениджър на информация и технологии, допълни доц. Иванова.
„От името на министър Найден Тодоров и от мое лично име е чест да ви приветствам по случай успешното провеждане на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица“, каза служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов по време на церемонията.
Радвам се да потвърдя, че през 2024 г. министерството е отделило над два милиона лева от държавния бюджет за финансиране на проекти за стимулиране на четенето, медийната грамотност и капацитета на българските библиотеки, посочи Стоянов. Той отбеляза, че от Министерството на културата (МК) вярват, че библиотеките имат функция не само да бъдат съкровищница на литературата, а да действат като активни културни и общности центрове, като политически неутрални демократични институции, които насърчават гражданското участие.
„Аз водя Съвета за медийна грамотност в Министерството на културата и мислим тази година да е пилотна, в която чрез библиотеките да бъдат раздадени грантове по проекти за медийна грамотност из цялата страна“, каза Виктор Стоянов.
В общината сме длъжници на библиотеките в София, посочи Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“. „Аз лично в първите четири месеца на новия мандат на кмета Терзиев съм направила четири конкретни неща за библиотеките в София“, каза тя. Допълни, че две от тях са това да постави отново на дневен ред стария проект за ремонт на Столичната библиотека, както и да възроди библиотечния съвет към Столичната община. „Много се надявам библиотекарите в София, както и асоциацията, да бъдат наш партньор наистина в едно позитивно бъдещо развитие в тази посока“, допълни Генова.
Сред гостите на церемонията бяха още Пенка Иванова – директор на дирекция „Учебници и училищна документация“ в Министерството на образованието и науката (МОН), Борис Начев - председател на Независима синдикална федерацията „Култура”, Здравка Шейретова от Национална федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, Цветелина Нешкова – председател на УС на „Българска платформа за международно развитие“, Михаил Бояджиев – председател на УС на фондация „Глобални библиотеки – България“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
7 книги от ирландската литература, които осветяват абсурда в съвременния свят
В Ирландската литература, особено в контекста на съвременните социални и екологични предизвикателства, се наблюдава дълбока ирония и сюрреализъм. Произведенията на ирландските автори често се опитват да се справят с мизерията и отчаянието, като използват ...
|
Избрано
Когато разследването не е само за убийство – Луиз Пени разкрива човешката драма в Ревелация
Канадската писателка Луиз Пени предлага на почитателите на романите с главен герой Арманд Гамаш, инспектор в Сюрет дьо Квебек, успокоение с новината, че скоро ще има нова книга за четене. Въпреки че изданията не следват оригиналния ред, удоволствието от ...
|
Нели Огнянова и съвременните изследвания които определят бъдещето на Европа
|
Ако сте поропуснали
Вдъхновения и дни в които Клео Протохристова разкрива връзките между културите
Книгата „Вдъхновения и дни“ на Клео Протохристова разглежда сложните връзки между литературата и различни изкуства, включително музика, кино и визуални изкуства. Авторката, която е професор по антична и западноевропейска литература в Пловдивския ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |